Забавеното и деформирано обществено развитие на България, в следствие на петвековното робство, забавя не самоикономическото развитие, но и това на рекламата, но все пак под една или друга форма я е имало. Такива начини били панаирите, съборите. Имало е три големи панаирски центове – Горноджумайски, Ескиджумайски и Узунджовски, които били основни центрове на т.н рекламна дейност.
Като начало на модерната рекламата се приема 19 век. Родоначалникът е Софроний Врачански, който изпраща ръкописно възвание до няколко български първенци, за да набави средства за издаване на своя сборник “Неделник” (1806г.), която е първата печатна книга в Българияя. Появяват се и първите броеве на “Цариградски вестник” през 1862 г. Апостол Стефчов отпечатва в италия през 1862 г. първите афиши за бубено семе, които се оказват международна реклама. Появяват е и български, и чуждестранни рекламни брошури.
След Освобождението започва по-динамично развитие на рекламата. През 1891г. излиза рекламен лист, наречен “справка”. През 1892 г. се прави първото замеделско-промишлено изложение в пловдив. През 1893 г. в София е създадено анонсово бюро. В началото на 20 век рекламните средства се разнообразяват, като най-голямо разпространение има пресрекламата. През 1907 г. е създаден български промишлен музей, но след Междусъюзническата война е закрит. След това възникват първата рекламна агенция – “Юнак”, 1920 г. През 1921 г. е създаден закон за рекламта, а през 1925г. е суспендиран, заради премахването на партиите.
Според определението в закона, рекламата е: “Всяко писмено, картинно, гравюрно или по какъвто и да е начин, препоръчване на стоки или предмети от всякакъв род, значения и др, или подчертаване пряко или косвено превъзходството им над други такива, или въобще всяко публично оповестяване от частен или спекулативен характер, с цел продажба или придобиване на изгода”.
